Hero / Герой (2002)    

Ако си мислил, че тихото, нежно и лирично кино не може по никакъв начин да се съчетае с високоскоростен CGI екшън, помисли отново. Историята разказва за някакъв особено неприятен китайски владетел, който едни особено неприятни убийци искат да детронират посмъртно, но Джет Ли ги избива профилактично, за да се превърне в героя от заглавието. Или поне така изглежда в началото. Няколко елегантни сюжетни обрата по-късно емоциите ти вече са на път да дадат на късо от претоварване с идеи, емоции и внушения. За разлика от противоречивия Тигър и дракон, който беше прекалено обвързан с изиатския културен ариал и предполагаше да ядеш ориз с клечки три пъти дневно, за да схванеш къде му е хубавото, Герой успява да надскочи регионалното и да се издигне в общочовешките висини на изкуството. Без да те оплита в някакви особено дълбоки философии Герой разчита на ударна доза архетипни внушения, извикващи на преден план вечните теми за приятелството, любов саможертва, вярност, смърт.

Cред урагана от стрели и танца на мечовете на някои от може би най-красиво хореографираните баталии запечатвани някога на лента се прокрадва някаква почти болезнена лиричност,така че когато самотната водна капка се търкулне по лицето на мъртвото момиче насред езерото на теб просто ти иде да се разревеш без изобщо да схващаш откъде точно ти е дошло.Прочее ако се чудиш защо цветовете на дрехите се променяха в различните фрагменти на историята може би е по-добре да ти открехна малко символика. Червеното е цвета на въображението, синьото- на осмислянето на реалността, бялото-на истината и зеленото-на просветлението и душевния мир