Pina / Пина (2011)    

Филмът „Пина / Pina (2011)“ на Вим Вендерс е експеримент. По всички възможни критерии. Документален. Музикален. Специално-танцувален. Свръх-арт. Триизмерен. Творбата се появи за пръв път пред публиката на Берлинале 2011. Посрещнаха я с овации. Вендерс отново постигна своето – предаде на зрителите онази неизчерпаема енергия, която струи от работата и погледа към света на неговата близка приятелка и изключителен творец Пина. Двамата дълго обмислят и развиват общата си идея изкуството на танца да бъде „преведено” на киноезик, ала непосредствено преди началото на снимките, когато Вендерс планира да заснеме съ-участничеството на Пина и танцьорите от нейната трупа в репетиции и турнета, в представянето на познати и ценени танцови композиции, неповторимата Бауш си отива от този свят. Никакви специални подготовки, изчисления на позициите на камерите, съпоставяне и коментар на кадрите не може да спаси един проект, когато спира да бие сърцето му. Но решимостта на Вендерс и безрезервната любов и вяра на трупата на Пина са толкова силни, че съграждат филма въпреки намесата на съдбата. Светлина, чувства, простор и движение се преплитат така изкусно, че намесата на кинематографичните средства остава почти незабелязана. Разказвачът Вандарс кани своите зрители да споделят усещането за уникалност.
„Често като ударен от гръм научавам отново и отново, че най-простото и най-очевидното е най-трогателно – в нашите тела е скътано истинско съкровище – способността да изразиш себе си без думи!…“
Този филм е като спирала, в чиито извивки се гонят времето и човешките страсти. С работата си Пина умело е моделирала образите им – в движение. Филмът „Пина (2011)“ е обяснение в любов – към изкуството. Може би най-важно за него е да стигне до онази тайна част от човешката същност, дълбоко вътре в нас, която е способна да разпознае красотата и страстта – и да им се покори. С поклон и дълбоко уважение пред майсторството и с особената тръпка на преклонение пред непокорните стихии на творчеството.