Fear and Loathing in Las Vegas / Страх и отвращение в Лас Вегас (1998)    

Раул Дюк, спортен журналист и начеващ писател пътува с ексцентричния си адвокат д-р Гонзо към сърцето на „американската мечта“ Лас Вегас. Тяхната луксозна лимузина е претъпкана с наркотици и психостимуланти, които влизат в употреба при първа възможност. Героите се потапят в една халюциативна реалност, бягайки от кошмара на всекидневието в света на неизживените си фантазми. Тери Гилиъм завършва американската си трилогия („Кралят на рибарите“, „12 маймуни“ и „Страх и омраза в Лас Вегас“ ) с филм, който предизвиква противоречиви отзиви и тълкувания. Изоставил познатата стилистика, режисьорът сякаш търси непосредственото изживяване на сюжета. Затова той е доста рехав и разчита на почти шоково въздействие. „Американската мечта“, която занимава Тери Гилъм, е показана като последното стъпало на един процес на всеобща инфантилизация. За разлика от предишните работи на режисьора, „Страх и омраза в Лас Вегас“ е стилово по-разпилян и вторичен, до голяма степен липсва автентичността на внушението, а на места във филма се прокрадват и нотки на назидателност. Френетичността на монтажния ритъм, както и на поведението на персонажите, е повърхностна. По-скоро филмът експлоатира белезите на явлението, което социолозите определят като „култура на дрогата“, отколкото вниква в същината на конкретните факти. Това е може би най-разочароващия от „американската поредица“ филми на Тери Гилиъм.